Apr 5, 2008, 6:36 PM

Нищо сигурно по стълбата - Живот

969 0 12

Ех, в средата на живота съм –


онази "грешна младост"...


A в миналото нявга, призори


с някого препускахме през времето,


а То опитваше се да ни прекрои.


Не беше от спринтьорите, които


на пътечката подлагаха ни крак,


а в надпреварата остави ни да бягаме -


да види кой напред и кой отзад.


Състезание е, като всички други.


И май героят знае се, но идва миг,


когато изпреварен от съперник е,


а медалът... поднесен по надлежен ред.


За второ място мъъъничко се аплодира,


но няма ред, а върхът е така висок.


По пътя всеки със награда стимулиран е,


но няма сигурност на стълбата-Живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...