Нито капка
Предварително плака.
(Добре, че не чу
капките как набираха телефоните
на пожарната,
на линейките,
на комшийката,
на Господ Бог...)
А тя слуша безмълвна,
безстонна.
Ти ú казваше
(и словата ти умно звучат)
колко примерен мъж си,
приятел
и децата ти с обич
как те имат за спътник
(а по жицата токовете
пращаяха).
"Там ли си?" - проверяваше.
Сякаш удар с чук.
По мембранките на ушите ú
прокънтяваше:
"Аз съм женен, ти знаеше,
мойта съпруга
е идеална.
Не мога да я предавам."
Телефонната жица
сякаш впримчи врата ú
и гласните струни
увиснаха.
"Да, добре" - вместо нея
някой друг промълви.
А слушалката
пронизително писна.
© Павлина Гатева All rights reserved.
