670301 (Павлина Гатева)
1387 361
6.04.2009 г., 7:35 ч.

Нито капка 

  Поезия » Друга
476 0 4

Предварително плака.
(Добре, че не чу
капките как набираха телефоните
на пожарната,
на линейките,
на комшийката,
на Господ Бог...)
А тя слуша безмълвна, 
безстонна.

 

Ти ú казваше
(и словата ти умно звучат)
колко примерен мъж си,
приятел
и децата ти с обич
как те имат за спътник
(а по жицата токовете
пращаяха).

 

"Там ли си?" - проверяваше.
Сякаш удар с чук.
По мембранките на ушите ú
прокънтяваше:
"Аз съм женен, ти знаеше,
мойта съпруга
е идеална.
Не мога да я предавам."

 

Телефонната жица
сякаш впримчи врата ú
и гласните струни
увиснаха.
"Да, добре" - вместо нея
някой друг промълви.
А слушалката
пронизително писна.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??