Mar 1, 2009, 10:12 AM

Нито твоя, нито ничия оставам

Poetry » Love

1K 0 1

От шепа неразгърнати моменти
те изпивам бавно, отначало.
Че грехът ми е голям, не крия.
Че омразата ми ме побърква денем,
че нощите сама съм и без закрила,
нито твоя, нито ничия оставам.

От прибраните мечти в
кърпичката златна прокълнат си.
Че когато теб те няма,
в мен сърцето вика и се разпокъсва,
че когато пак те иска, не се даваш...
нито твоя, нито ничия оставам.

И когато пак си те поискам,
не думи, а бръшлян ми щипе на устата,
че не мога да те имам тук, отново.
Че когато те помилвах, сипех своята
нежност чиста, а сега...
Сега...
Нито твоя, нито ничия оставам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Красива (Галя Георгиева)

Края на всеки куплет много ми харесва, но иначе нищо не почувсвах, нищо не разбрах и очаквах нещо парещо с такова заглавие.

2009-03-01T11:38:59+02:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0