От шепа неразгърнати моменти
те изпивам бавно, отначало.
Че грехът ми е голям, не крия.
Че омразата ми ме побърква денем,
че нощите сама съм и без закрила,
нито твоя, нито ничия оставам.

От прибраните мечти в
кърпичката златна прокълнат си.
Че когато теб те няма,
в мен сърцето вика и се разпокъсва,
че когато пак те иска, не се даваш...
нито твоя, нито ничия оставам.

И когато пак си те поискам,
не думи, а бръшлян ми щипе на устата,
че не мога да те имам тук, отново.
Че когато те помилвах, сипех своята
нежност чиста, а сега...
Сега...
Нито твоя, нито ничия оставам.