Mar 1, 2009, 10:12 AM

Нито твоя, нито ничия оставам

  Poetry » Love
1K 0 1
От шепа неразгърнати моменти
те изпивам бавно, отначало.
Че грехът ми е голям, не крия.
Че омразата ми ме побърква денем,
че нощите сама съм и без закрила,
нито твоя, нито ничия оставам.

От прибраните мечти в
кърпичката златна прокълнат си.
Че когато теб те няма,
в мен сърцето вика и се разпокъсва,
че когато пак те иска, не се даваш...
нито твоя, нито ничия оставам.

И когато пак си те поискам,
не думи, а бръшлян ми щипе на устата,
че не мога да те имам тук, отново.
Че когато те помилвах, сипех своята
нежност чиста, а сега...
Сега...
Нито твоя, нито ничия оставам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Края на всеки куплет много ми харесва, но иначе нищо не почувсвах, нищо не разбрах и очаквах нещо парещо с такова заглавие.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...