Не помниш ли? Ти беше в транс.
С любов докосвах те едва.
Сънуваше щастлив романс
роден от приказни слова.
По- нежно и от нежността
шептях ти стихове омайни.
По теб рисувах със мечта,
извайвах чудните ти тайни.
Не си запомнила съня,
но чувстваш обичта ми цяла.
И хубава си през деня
с усмивката ти засияла.
Не можеш да повярваш ти,
че силно влюбен в теб съм аз.
Вълшебно пак ще долети
душата ми при теб завчас.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
