Но това е Минало
Но това е Минало
Притъмняло е. Та чак е мастилено.
Някъде валяло е. А у мен – стрихининено.
Гърмяло е, и е трещяло. Дали е нещо оцеляло?
Но това е минало. Бъдеще – но минало.
„Хранила” съм ръцете ти. Но това е минало.
Жаднееше сърцето ти – донесе го погинало,
но аз съм Сахара – у мен не вали. Душата –
разрових я цяла! Даде ми сълзи, горката.
Но това е минало. Пепел в зеници –
какво огнище позинало! Но ти доведох птици –
размахаха криле (мои си нямах да дам) и
пламна – какво ли? Не знам.
Но това е Минало.
Безсъннико, в мигли те люлеех, до видело –
и не ти се спеше. Сатанинецо, копнеех,
сърцето ми да ти е стигнало. Ала не беше,
а Душата ми – без него нещеше. Но това е минало.
Бъдещето си летеше. А ти – „настояще” си имал.
За Бога! – сърцето ти, от мен да беше кривнало!
Несретнико, с Душата си, кога си се разминал?!
Ти си Минало – през бъдещето ми преминало,
А аз се вливам в нечие бъдеще погинало –
за да го превърна в най-красивото му Минало!
Ренета
© Ренета Първанова All rights reserved.
