...Но успях!!!
Ти помниш ли, когато си отиде,
когато прсто ей така си тръгна.
А, помниш ли, колко те молех да останеш,
да ме съжалиш, но ти не го направи.
Каза ми да продължа,
да те забравя..
И останах сама...
За утеха прегърнах тишината,
за компания пих със самотата.
И продължих, с риск да падна в пропасттта,
но успях!!!!
С изтрити от сълзи очи,
с изкаляни от влачене колене...
НО УСПЯХ!
Сега ме виж!
Сега ме погледни!
Виж колко съм различна!
Но... днес ти свеждаш глава,
ти не очакваше такава промяна.
Виж, по-високо от теб,
успях да се изградя!
Никога не ще можеш да срутиш
стените на крепостта.
.......
А ти си оставаш какъвто си бил,
защото нищо в този живот не си оценил.
когато прсто ей така си тръгна.
А, помниш ли, колко те молех да останеш,
да ме съжалиш, но ти не го направи.
Каза ми да продължа,
да те забравя..
И останах сама...
За утеха прегърнах тишината,
за компания пих със самотата.
И продължих, с риск да падна в пропасттта,
но успях!!!!
С изтрити от сълзи очи,
с изкаляни от влачене колене...
НО УСПЯХ!
Сега ме виж!
Сега ме погледни!
Виж колко съм различна!
Но... днес ти свеждаш глава,
ти не очакваше такава промяна.
Виж, по-високо от теб,
успях да се изградя!
Никога не ще можеш да срутиш
стените на крепостта.
.......
А ти си оставаш какъвто си бил,
защото нищо в този живот не си оценил.
© Надя Георгиева All rights reserved.
