Feb 12, 2023, 4:43 PM

Но защо ли? 

  Poetry » Phylosophy, Other
155 2 4

Аз вече няма за какво да пиша…

Далече си,

обаче съм добре.

Едно самотно възрастно момиче,

с претръпнало от без любов сърце.

 

Обичам хората, защото мога.

Обичам залеза,

защото е красив.

Гората я обичам – като мен бездомна,

Оплакваща до края всеки паднал лист.

 

Обичам пролетта, когато всичко живва.

И ражда се на двора момина сълза.

Море обичам и брега застинал,

като вярно куче,

очакващ с трепет всяка следваща вълна.

 

И както казах –

обичам те, защото мога.

Но вече няма за какво да пиша.

Че казват – Любовта е диагноза

… и болест.

Но защо ли, без тази болест,

не мога даже час да дишам?

© Ирен All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Доче за поетичния коментар
  • Дишай, момиче пораснало, дишай.
    Стреляй по-нея с красивите думи.
    Тя ще се върне. До теб ще се сгуши
    и ще чете туй, което напишеш...
  • Благодаря
  • хубава изповед
Random works
: ??:??