На този свят пристигнах нежелана.
И дребничка. С душа за две тела.
Съдбата спусна лъч, за да се хвана,
че имала излишен чифт крила.
Орисницата бързала за бала,
през куп за грош предрекла от преди,
написаното. После отлетяла,
с последни думи: – С болка, но ходѝ!
Крилете ми пришили и боляло.
Съдбата сбрала ветрове отвред,
те върнали ме в крехкото ми тяло,
с целувка звездна: – Вече си поет. ...