...но знаят нежеланите да чакат...
На този свят пристигнах нежелана.
И дребничка. С душа за две тела.
Съдбата спусна лъч, за да се хвана,
че имала излишен чифт крила.
Орисницата бързала за бала,
през куп за грош предрекла от преди,
написаното. После отлетяла,
с последни думи: – С болка, но ходѝ!
Крилете ми пришили и боляло.
Съдбата сбрала ветрове отвред,
те върнали ме в крехкото ми тяло,
с целувка звездна: – Вече си поет.
Години има много от тогава,
ориснице, ината подцени!
И любовта – каквато е, такава,
тя не признава болки и вини.
Летях и падах... Следваше ме мракът,
през този свят – за мене неготов,
но знаят нежеланите да чакат...
Живеят на инат и от любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
