Ноември
Ноември
Утрото нежно погали
небето над малкия град,
кестени, от есен преляли,
рисуват с ръждивия цвят,
рисуват звезди по паважа,
рисуват случайни неща,
форми нетрайни разказват,
че няма път за вечността.
Моите вчерашни мисли
записах на белия лист,
тишината, във ноти събрана,
подсказа ми тема за стих.
Във всяка обич има тъга,
скърбиме за нещо в аванс...
заслушан в песента на дъжда,
не открих такъв дисонанс,
не ще видиш нелетяли ята,
не ще чуеш от минало глас,
да се влюбим отново през есента
- краткият миг е всичко за нас.
© Запрян Колев All rights reserved.
