Ноември
Ноември - без дъжд и мъгли,
ноември - с вятър и крехки слани.
Загубих се в порой цветове,
заля ме слънце и чисто небе.
А твоите сини очи са следите
на моето вярващо утре, защото все пак те обичам
и на всеки кошмар без страх се обричам
за теб!
Безпощадна е всяка река,
щом танцува дъждът по ръцете ù,
а аз се преливам в полята
от ръж и синьо сива нега.
И преди и сега, и завинаги
пак ни пресреща нощта.
Откъсни ми звук от душата ù
и тънък лъч полутъмна луна.
Донеси ми смеха на морето
и плача на тъжна звезда,
обичай очите ми- пъстрите
и снежинките в мойте коси,
докато дишам - обичай ме.
Сега е ноември и не вали.
© Elena Rafailova All rights reserved.
