Ноември - без дъжд и мъгли,

ноември - с вятър и крехки слани.

Загубих се в порой цветове,

заля ме слънце и чисто небе.

А твоите сини очи са следите

на моето вярващо утре, защото все пак те обичам

и на всеки кошмар без страх се обричам

за теб!

Безпощадна е всяка река,

щом танцува дъждът по ръцете ù,

а аз се преливам в полята

от ръж и синьо сива нега.

И преди и сега, и завинаги

пак ни пресреща нощта.

Откъсни ми звук от душата ù

и тънък лъч полутъмна луна.

Донеси ми смеха на морето

и плача на тъжна звезда,

обичай очите ми- пъстрите

и снежинките в мойте коси,

докато дишам - обичай ме.

Сега е ноември и не вали.