Все някога ще си отидем.
Все някога - във края на ноември
ще се превърнем в сняг
и вятъра ще гоним.
Ще правим бели лупинги
и всеки ще е виртуоз във въздуха.
И всички ще сме малки,
и всички ще сме равни.
А после ще се слеем с другите,
ще сключим здраво своите кристали
и така ще ни запомни вечността -
като поредната безсмислена лавина.
© Захаринчо Методиев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
