Все някога ще си отидем.
Все някога - във края на ноември
ще се превърнем в сняг
и вятъра ще гоним.
Ще правим бели лупинги
и всеки ще е виртуоз във въздуха.
И всички ще сме малки,
и всички ще сме равни.
А после ще се слеем с другите,
ще сключим здраво своите кристали
и така ще ни запомни вечността -
като поредната безсмислена лавина.
© Захаринчо Методиев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
