Все някога ще си отидем.
Все някога - във края на ноември
ще се превърнем в сняг
и вятъра ще гоним.
Ще правим бели лупинги
и всеки ще е виртуоз във въздуха.
И всички ще сме малки,
и всички ще сме равни.
А после ще се слеем с другите,
ще сключим здраво своите кристали
и така ще ни запомни вечността -
като поредната безсмислена лавина.
© Захаринчо Методиев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
