Ноември
Вали ноември. Стичат се сълзи.
Нощта обгърнала е двама.
Потайно се изпиват със очи,
потънали в омайна амалгама.
Тъжовно капките барабанят
във такт със мисълта гальовна,
от вятъра пък клоните звънят,
припяват им мелодия дъждовна.
За любовта, за трудната съдба,
за пътищата им изконни,
за избора, предрекъл топлина.
Единствената. Светла. Безусловна.
Вали ноември. Есенни листа
танцуват пирует със мрака,
чрез танца свой се сливат с вечността...
а нейде сова тихичко проплака
© Таня Мезева All rights reserved.
