Ноктюрно
Ноктюрно
Морето не ще да играе с мен,
отмива следите ми в пясъка.
Преча му аз да се люби с брега,
крада от техните ласки.
Морето пази ревниво своята власт
и праща вълни след вълни.
Те удрят със сила в мокрия бряг,
повличат ме с тях в дълбини.
И прелъстена от морска вълна,
гола се любя с морето.
Вечер, наоколо няма жива душа,
само русалки и нега.
© Людмила Игнатова All rights reserved.
