Oct 9, 2018, 9:10 PM  

Ноктюрно

774 7 29

Есен е. Полето се нашари

с вятър и мъгла...

Врани грачат край кошарите.

А  друга есен би могла

да смени пейзажа!

Но уви, това едва ли

сенките й могат да докажат...

Залезът прощално се запали.

Нощта поляга.До зори

нощни птици ще будуват.

Душата ми лунно мълчи.

Господи, душата ми студува

без изгрева на слънчеви очи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за съпричастността, Руми!
    Приеми моите приятелски поздрави и пожелания за нови творчески дерзания!
  • Почувствах я твоята есен, Стойчо, така добре си я описал! Поздрав и от мен!
  • Понякога се изненадвам от откритията които са останали незабелязани от мен!
    Мария,благодаряза коментара!
  • Всяко следващо преоткриване на природната красота и душевните емоции при взаимоотношенията между търсещи се един друг близки "натури" е вълнуващо! Благодаря!
  • Така е, Иржи!
    Може пък да съм успял да те накарам да размислиш за предстоящата пролет...
    Благодаря за вниманието!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...