Ноктюрно
От тъмното, под дланите си скрий ме,
а восъкът от свещите да капе.
И в роба от камъш с нега увий ме...
Дери нощта! Полей със люта грапа
гърлата за взаимност зажаднели,
завивките, намачкани в кошмари
в скрибуцащите, евтини хотели,
посрещащи ни юни, февруари...
В ръцете ти ръката ми да мирне,
вечерята ни да остане топла,
и тъй, докато тихичко подсвирнеш,
пред портата да сляза с нова рокля.
Оградите бодливи да прескочиш,
лозите да полееш, и чемшира,
а лятото подслон да ни посочи,
където да намерим двама мира.
Дери нощта! И без това раздрана,
пред теб виси последната одежда:
в рулетка руска, сляпо проиграна,
заложена и жертвана – надежда.
© Пламена Кръстева All rights reserved.
