Дъжд от пепел във прозрачен мрак.
Демон броди, като скитник непознат.
Аз нямах време рових в пепелта,
търсих жарава от моята искра,
но само сажди, пепел, прах.
Доближи се той и подаде ми ръка,
засмя се и каза през уста.
- Кой е сам сега?
Как да отговоря, аз на демон заприличах и виждах своя брат
във демон, скитник, непознат.
© Георги Георгиев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
