Дъжд от пепел във прозрачен мрак.
Демон броди, като скитник непознат.
Аз нямах време рових в пепелта,
търсих жарава от моята искра,
но само сажди, пепел, прах.
Доближи се той и подаде ми ръка,
засмя се и каза през уста.
- Кой е сам сега?
Как да отговоря, аз на демон заприличах и виждах своя брат
във демон, скитник, непознат.
© Георги Георгиев Всички права запазени