Нормален ли си?
Подари ми нормалност,
дълготрайност и безвулгарност.
Подари ми надежда,
че всичко до мен ще се свежда.
Предмети, кибрити, чинии,
неща, украсени в саксии.
Обикновени, посредствени,
сресани и приклещени.
Между небе и земя,
между огън и вода.
Подари ми хартия,
във нея увий я.
Поднеси я прилежно,
чистичко и многонадеждно.
Ти не чуваш ли какво ти говоря,
посредственост казвам, не искам да споря!
Сироп за кашлица и супена лъжица,
дървена рамка, а в нея – дървеница.
Писмата четливо написани,
децата в играта улисани.
Заведи ме на улица задна,
подай ми бонбон да си открадна.
Колко е нужно да ти повтарям,
че в калта мигновено попадам,
щом искам очи да измия
и гениалност от нейде да попия.
Братко, не се получава,
желязно и трескаво се сгромолява
всеки мой опит за бягство,
всеки проблясък – фиаско!
Затова по-добре да мълча,
да си лежа преспокойно в смрадта
и очите си аз да затворя,
за оригиналност да не ти говоря.
Тука на сигурно, зная,
всички живеем във рая.
Всички, които сме избрали
да бъдем равнопоставени твари.
Не гледай онези във ада,
защото жестоко ще страдаш.
Бъди част от нашта система,
която различност не приема!
© Таня All rights reserved.
