etikki (Мариета Караджова)
100 82
Sep 15, 2011, 7:43 PM

Нощ 

  Poetry
637 1 4

Вървя по смълчаните улици,

а нощ е, наврярно е три.

И нося пакет със безумици

и шепа със мъртви мечти.

Луната над мене е мраморна

и всъщност е тъмно и в мрака,

онези въпроси забравени

за отговор още ме чакат.

Преследват ме пак въпросително

в пороя от мисли отричани.

Изскачат неискани, питайки

била ли съм всъщност обичана.

Била ли съм нечия някога,

или се раздадох напразно.

И щом съм била много чакана,

защо вътре в мене е празно?

А нощ е. Луната е искрена.

И вече не носи тъга.

Понесла пакета си с истини,

прибирам се вкъщи сама.

© Мариета Караджова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??