Нощ
Вървя по смълчаните улици,
а нощ е, наврярно е три.
И нося пакет със безумици
и шепа със мъртви мечти.
Луната над мене е мраморна
и всъщност е тъмно и в мрака,
онези въпроси забравени
за отговор още ме чакат.
Преследват ме пак въпросително
в пороя от мисли отричани.
Изскачат неискани, питайки
била ли съм всъщност обичана.
Била ли съм нечия някога,
или се раздадох напразно.
И щом съм била много чакана,
защо вътре в мене е празно?
А нощ е. Луната е искрена.
И вече не носи тъга.
Понесла пакета си с истини,
прибирам се вкъщи сама.
© Мариета Караджова All rights reserved.
