Dec 5, 2014, 2:00 PM  

Нощ

1.3K 1 22

 

Нощта - огромен пуст хангар
затваря свойто отражение
в мълчаливата истерия на тишината...
И излетели самолети
в погледа се търсят.
Крилата им оставят
силуети
върху премазаните
къщи.
Кое летище ще ги приземи...?
Един побягнал метеор
догаря -
свещ в бялата мъгла,
която никого обратно не завръща...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Ванина! Трогнат съм от оценката и от хубавите ти думи.
    Това е едно много старо мое стихотворение - от 80-те години на миналия век. Спомням си, че го предложих, заедно с цял цикъл в сп.Пламък.
    Тогава консултант в отдел поезия на списанието беше Рада Александрова. На съседното бюро работеше Живка Балтаджиева. Рада прочете стихотворението и каза: Как така "Кое летище ще ги приземи...?" ?
    Не летището приземява самолетите, а самолетите се приземяват върху летището. Слисан, не знаех какво да кажа. Тогава деликатно се намеси Живка Балтаджиева и каза: Защо бе Рада, аз съм чувала израза - летището приземява самолетите. Рада Александрова леко трепна, но не се издаде и мълчаливо дочете стихотворението. Когато достигна до финала и прочете: "Един побягнал метеор догаря - свещ в бялата мъгла, която никого обратно не завръща...", тя почти изкрещя в лицето ми: Как така мъглата не завръща метеора? Правилно е е да се каже: метеорът не се завръща от мъглата. Научете се на български и тогава предлагайте стихотворения в нашето елитно списание. Тук Живка Балтаджиева отново ме подкрепи с думите: Рада, той одухотворява мъглата, която похищава метеора. Но думите й не произведоха ефект. Стихотворението, заедно с останалите от поетичния цикъл бе отхвърлено.
    Такива бяха тогава времената и такова бе нивото на преценяващите качествата на предлаганите текстове.
  • "...мълчаливата истерия на тишината", прекрасна,образна метафора. Поглед... отправен към земното от погледа на "Един побягнал метеор..."
    Отново докосваща философия! Поздравления Мисана!
  • Ти и Михайлов, Порчев, сте къртици в поезията - родени сте слепи за нея.Светлината на истинската поезия е нетърпима за вас. А страшното петно, изрязано от мрак, с тъмнината ви изгаря!!!
  • За човек лишен от всякакво въображение, всяко развито въображение изглежда болно. Обикновено съжалявам и съчувствам искрено на такива хора, както съчувствам и на теб, Сотир!
  • Ако отричаш "мълчаливата истерия на тишината" ти или отричаш
    поезията въобще, или нищо не разбираш от поезия. Честно казано досега те слагах по-високо от Цветански (Пожаров), но след това изказване започвам да си мисля, че съм се лъгал. Може би Пожаров е твоят любим автор. Помисли над това, Сотир!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...