5.12.2014 г., 14:00 ч.
Нощ
Нощта - огромен пуст хангар
затваря свойто отражение
в мълчаливата истерия на тишината...
И излетели самолети
в погледа се търсят.
Крилата им оставят
силуети
върху премазаните
къщи.
Кое летище ще ги приземи...?
Един побягнал метеор
догаря -
свещ в бялата мъгла,
която никого обратно не завръща...
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"...мълчаливата истерия на тишината", прекрасна,образна метафора. Поглед... отправен към земното от погледа на "Един побягнал метеор..."
Отново докосваща философия! Поздравления Мисана! -
Ти и Михайлов, Порчев, сте къртици в поезията - родени сте слепи за нея.Светлината на истинската поезия е нетърпима за вас. А страшното петно, изрязано от мрак, с тъмнината ви изгаря!!!
-
За човек лишен от всякакво въображение, всяко развито въображение изглежда болно. Обикновено съжалявам и съчувствам искрено на такива хора, както съчувствам и на теб, Сотир!
-
Ако отричаш "мълчаливата истерия на тишината" ти или отричаш
поезията въобще, или нищо не разбираш от поезия. Честно казано досега те слагах по-високо от Цветански (Пожаров), но след това изказване започвам да си мисля, че съм се лъгал. Може би Пожаров е твоят любим автор. Помисли над това, Сотир! -
Благодаря ти за високата оценка, Пламена и за похвалния отзив за стиха ми!
Весела празнична вечер ти желая! -
Хубав стих и новаторски метафори!
-
1. Благодаря ти, Роси, за високата оценка и за тези хубави думи в коментара ти!
Весел празник!
2. Песента е хубава Симо и добре си се сетил за поздрава. Благодаря от името на всички, които са я изслушали!
Искам да добавя, че времето към което принадлежи тази песен - времето на Тато, бе едно от най-уродливите неща, които съм виждал в живота си.
Единственото му хубаво качество е, че не ме кара да страдам по младостта и да искам тя да се върне, защото това би значело да завърна и това ненавистно време!
Весел празник! -
Въздействаща, оригинална образност! Поздравления за философската творба!
-
Мерси, Даниеле! Обикновено за мъртвите казват - или добро, или нищо.
Другият вариант е: "той беше добър човек". -
Даниеле, благодаря ти за коментара. Радвам се, че взе участие. И все пак съм длъжен да споделя нещо, по повод казаното от теб. Никога не пиша, за да се харесам някому. Пиша по вътрешна духовна потребност, за да изразя нещо натрупало се в мен и да го изведа от себе си. Дали то на някого ще се хареса е отделен въпрос. Народът го е казал отлично: "За всеки влак си има пътници!"
Весели празници от мен! -
благодаря ти, Евелина, за коментара и за линка с Персеидите. Ако не си си намислила още желанието, те изпреварвам и те поздравявам с едно мое любимо "космическо парче". Дано ти хареса. Весели празници!
https://www.youtube.com/watch?v=mEtI2_cSBIo -
Само един метеор..., приемам го от към щастливата ситуация - какво ли ще е ако станем свидетели на метеоритен дъжд - персеиди, падащи звезди...!!! Коя е звездата по която можем да се ориентираме за посоките на света и в кое съзвездие се намира...?!!!
http://www.videoclip.bg/watch/366892_Zvezden-dujd-ot-Perseidi-2014-Namislihte-li-si-jelaniq -
Благодаря ти, Светла, за високата оценка!
-
Не струват стиховете ти,Младен Мисанчов...
Обаче лакейството връща коментарите и лигавенето...
Живей с мисълта, че пишеш поезия...
Трагичен си...въпреки кликарите дето ти пишат оценките...
Жива скръб!
Моите искрени съболезнования, особено за този стих... Самолетите ще се взривят от тъпотия... -
Благодаря ви колеги /и ако ми разрешите да ви считам за такива/ и приятели за вниманието, което оказахте на скромния ми текст! Трогнат съм от високите оценки, които дадохте и от толкова хубавите коментари,
които направихте.
Утре е Никулден, ден свързан с много известен светия. Той подпомага в бурни времена, а днешното време е именно такова за нас българите.
Независимо, че една част от вас живеят зад граница, аз нямам съмнение,
че българщината е нещо важно за всички ни, най-малкото защото всички пишем на родния език, без който нямаше да я има българската поезия. Затова ви пожелавам - нека Свети Николай ви пази и направлява винаги да намирате брод, колкото и тесен да е той, но нека само да е спасителен!
Амин! -
,,Нощта- огромен пуст хангар"- толкова силно сравнение, че само него да беше написал, е предостатъчно! Поздравления!
-
Какви метафори само!
-
Интересно стихотворение и оригинално с фрапираща образност!Тъй като другите преди мен са се спрели на образи, които не желая да повтарям,
аз се спирам на финала, който е много важен:
"Кое летище ще ги приземи...?
Един побягнал метеор
догаря -
свещ в бялата мъгла,
която никого обратно не завръща..."
Каква величествена картина, която същевременно е надвиснала
застрашаващо като Дамоклиев меч!
Поздрав за творбата и лека вечер за автора й!
Свещ в бялата мъгла,
която никого обратно не завръща..." -
много образен стих!
-
Завръщането е невъзможно!
Силен стих, Мисана! Поздрави! -
"Нощта-огромен пуст хангар",какво сравнение само,не съм се сещала досега,винаги изненадваш с нещо ново,а и тази истерия на тишината...хареса ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Това е едно много старо мое стихотворение - от 80-те години на миналия век. Спомням си, че го предложих, заедно с цял цикъл в сп.Пламък.
Тогава консултант в отдел поезия на списанието беше Рада Александрова. На съседното бюро работеше Живка Балтаджиева. Рада прочете стихотворението и каза: Как така "Кое летище ще ги приземи...?" ?
Не летището приземява самолетите, а самолетите се приземяват върху летището. Слисан, не знаех какво да кажа. Тогава деликатно се намеси Живка Балтаджиева и каза: Защо бе Рада, аз съм чувала израза - летището приземява самолетите. Рада Александрова леко трепна, но не се издаде и мълчаливо дочете стихотворението. Когато достигна до финала и прочете: "Един побягнал метеор догаря - свещ в бялата мъгла, която никого обратно не завръща...", тя почти изкрещя в лицето ми: Как така мъглата не завръща метеора? Правилно е е да се каже: метеорът не се завръща от мъглата. Научете се на български и тогава предлагайте стихотворения в нашето елитно списание. Тук Живка Балтаджиева отново ме подкрепи с думите: Рада, той одухотворява мъглата, която похищава метеора. Но думите й не произведоха ефект. Стихотворението, заедно с останалите от поетичния цикъл бе отхвърлено.
Такива бяха тогава времената и такова бе нивото на преценяващите качествата на предлаганите текстове.