Беше нощ, и беше зимна,
дойде незнайно откъде
една любов незабравима,
но ние с теб бяхме невъзможни...
Много инат в душите ни,
а сълзите се криеха зад тъмни очила,
плачат сърцата ни неутешими,
обвити от предразсъдъци...
Пътищата ни се разделиха,
лицата почти избледняха,
но нищо не е така далеко,
както човек се дели от човека...
© Симона Андреева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
