Нощ
Нощта погали ни със вятър
докосна мислите с прохлада
и бавно като за спектакъл
подготви сцената с наслада
начупи лекичко луната
поръси със звезди небето
отряза късче от тъгата
монета пусна във щурчето
напълни чашите със нежност
прошепна думите любовни
и после сякаш от любезност
отпи от чувствата греховни...
04.07.2010
© Чавдар All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
