Apr 20, 2008, 7:07 PM

Нощ

Poetry » Landscape

789 0 1

Аз ходя сам в нощта.

Това е истината

и не смея да изкажа

що в ума ми щъка,

но ще кажа сега:

Това е нощта на луната

и белите облаци перести,

туй е нощта на звездите

блестящи.

Аз тътря се

във тази тъмна нощ

без да знам дали ще стигна

закъдето съм потеглил.

Това е тайната велика

на нощта и нейните илюзии.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0