Нощ
Нощ
Тихо ми е. Нощта ми е тъжна.
Всяка песен ми напомня за теб.
Спомням си писмата ти с усмивка...
и твоята нежност, на която и сега съм в плен...
Самотно ми е. Тъмнината ме обгръща,
целува ме топло спомена за теб,
красиво, запечатано с целувка,
искрено е писмото ми до теб...
Бях, съм, ще бъда, а ти?
Ти беше, си, а ще бъдеш ли?
В мрака на тази лунна вечер не спя,
притаила плахо дъх, аз те очаквам.
Знам, че ще дойдеш, сърцето тупти...
Ние бяхме, сме и ще бъдем вечно, нали?
В сладкия "ад" на нашата любов горя,
и във всичко наше свято, силно вярвам!
© Надя Тодорова All rights reserved.
