Нощ
Нощ
Безсмислени мисли под пълна луна,
безпътни въздишки по обич една.
Милиарди ситни звездици - вред красота.
Луната обгърната в мрака, а тя в самота…
Бели цветя сякаш прикована магия
със сладникав аромат на спяща стихия.
И там заклещено време насред стръкове тънки,
в море от космически бисери на листните гънки.
Колония щурци във война срещу тишината,
спомен за спомена и сълза за вината.
Неуловима песен и време неуловимо,
а то - жестоко, необратимо, неумолимо…
Снопове бледи лъчи разпилени някак си вяло,
все едно палитра във сиво, черно и бяло.
Сенки на духове и няколко улични котки…
Страх от тъмното ли? Не - просто рефрен от стъклени нотки.
Ласка от нищото или полъх на вятър запален,
безкрайна романтика или закъснял изгрев ален.
Въпроси… Отговори… И пак… И отново…
Все познатия кръговрат и нищо, ама нищичко ново…
Ято мечти във вихър от прах и отчаяние,
силует на човек от сребърно сияние,
полет над себе си и приказен звън
май всичко красиво в нощта е било само сън…
© Магдалена Гроздева All rights reserved.
