Jun 7, 2011, 1:37 PM

Нощ

  Poetry
667 0 1

В този  нощен  хлад с поглед

закован в сянка  на луната

Притихнал скрит в тъмнината

слушам така  далечна  песента  на  тишината

Не  мърдам  в  страха  си

да  не  отлети  мечтата  обзела  ми  душата

Любов  от  която   греят  ни   сърцата

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • само влюбените чуват "песента на тишината".
    Кратко, н съдържателно!
    Поздравления, Гео!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...