Тук нощем пеят птици
и пърха пролетта прозрачна,
задъхана зората тича
със аромат гората да окичи.
Тук няма изгрев без цъфтящо утро,
а залезът е огнено изгарящ
и слънцето рисува колорити
от всичките нюанси на дъгата.
Звездите са дихание от бездна чудотворна,
а месецът извива се и стене,
небето със блестяща многозвучност
приглася с хор от птичи трели.
© Сара Махова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
