Тук нощем пеят птици
и пърха пролетта прозрачна,
задъхана зората тича
със аромат гората да окичи.
Тук няма изгрев без цъфтящо утро,
а залезът е огнено изгарящ
и слънцето рисува колорити
от всичките нюанси на дъгата.
Звездите са дихание от бездна чудотворна,
а месецът извива се и стене,
небето със блестяща многозвучност
приглася с хор от птичи трели.
© Сара Махова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
