Нощ, луна, звезди и вятър...
Луната тази нощ е полудяла,
звездите се изгубиха в небето,
а вятърът със ризката си бяла
танцува, милвайки морето.
Вълните му отвръщат със милувка,
докосвайки го с нежни пръски,
а той със палавата си усмивка
издига ги високо с пръсти.
Нощта луната укроти със тишина,
а тя със своята соната му отвърна,
звездите някой с ласо улови,
а сетне във мелодия разпръсна.
В морето с огледалният си блясък
небето се оглежда звездоносно.
Танцува вятърът със лунните крила
на метеорно падащи звезди в морето.
Нощ, луна, звезди, и вятър нежен
над топлите вълни притихват.
Със чудни краски русалките рисуват,
с косите си... и тихичко за обич шепнат.
звездите се изгубиха в небето,
а вятърът със ризката си бяла
танцува, милвайки морето.
Вълните му отвръщат със милувка,
докосвайки го с нежни пръски,
а той със палавата си усмивка
издига ги високо с пръсти.
Нощта луната укроти със тишина,
а тя със своята соната му отвърна,
звездите някой с ласо улови,
а сетне във мелодия разпръсна.
В морето с огледалният си блясък
небето се оглежда звездоносно.
Танцува вятърът със лунните крила
на метеорно падащи звезди в морето.
Нощ, луна, звезди, и вятър нежен
над топлите вълни притихват.
Със чудни краски русалките рисуват,
с косите си... и тихичко за обич шепнат.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
