Нощ на брега
Със тебе имаме едно море;
легло от пясък, вятърна завивка,
солени устни, чувства за криле
и две души щастливи на запивка.
Вълните свирят бризов рокендрол,
а ние сме две чукащи се чаши...
Страстта е стриптизьорка в танца гол -
съблича се в безумията наши.
Луната се изви от самота,
заобли се нацупено ревнива:
звезди в косите ти с ръце редя,
а приливът гальовно ни залива.
Виж, утрото запали в слънчев лъч
цигарата на облачния пушек,
две чайки се целуват с птича глъч,
а любовта с телата ни закуси.
© Михаил Цветански All rights reserved.
Вие се подигравате с хората. Не ви ли е срам?
