Нощ в Свищов
Там Дунав се вие и тихичко тича,
вълните пенливи измиват брега.
От спомен изскочило босо момиче
по пясъка търси нетленна следа.
Душата се рее със волност на птица
над зидове древни с перчеми от мъх,
над каменна църква – Светата Троица,
над щедра земя с горещ житен дъх.
Свищовски лозници там гроздове крият.
Във техните вити и здрави стъбла
е вплетена тайна могъща магия
на вятър и дъжд, и на плодна земя.
Свищовското вино във чаши проблясва,
чертае любов в ароматната нощ.
Звезда се откъсва, желание блясва.
Щастливецът връща се там в полунощ.
Свищов, ех, Свищов! Този град на дедите
открадва сърцето с магически зов.
Реката, небето, винòто, звездите
там среща си дават – във този Свищов!
© Любка Славова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря
-
Хареса ми! Поздравявам Ви!
-
Благодаря ви Радвам се, че стихът се е харесал.
Не съм от Свищов
Ударенията сложих, защото разбрах, че в различните краища на България думите се произнасят с различни ударения. За мен лично са си на място Само в предпоследния ред ударението на думата "вино" е умишлено променено. Благодаря за предложението, ще го имам предвид -
Страхотен стих! Толкова ли е красив този град? Никога не съм била там и като те гледам с каква обич си го нарисувала, ще взема да отскоча през лятото. Поздрави!
-
Много хубаво!Особено с поправката, предложена от Валя!
Харесах,Люба!Оценявам го!Хубав ден! -
Хубаво е.
Препоръчвам лека редакция на
Свищовските лòзници грòздове крият.
за да се избегнат двете не на място ударения
Свищовски лозници там гроздове крият.
-
Хубаво!
-
Обичен стих!
Поздрав! -
Браво! Впечатлена съм!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
