Нощ в Свищов
Там Дунав се вие и тихичко тича,
вълните пенливи измиват брега.
От спомен изскочило босо момиче
по пясъка търси нетленна следа.
Душата се рее със волност на птица
над зидове древни с перчеми от мъх,
над каменна църква – Светата Троица,
над щедра земя с горещ житен дъх.
Свищовски лозници там гроздове крият.
Във техните вити и здрави стъбла
е вплетена тайна могъща магия
на вятър и дъжд, и на плодна земя.
Свищовското вино във чаши проблясва,
чертае любов в ароматната нощ.
Звезда се откъсва, желание блясва.
Щастливецът връща се там в полунощ.
Свищов, ех, Свищов! Този град на дедите
открадва сърцето с магически зов.
Реката, небето, винòто, звездите
там среща си дават – във този Свищов!
© Любка Славова All rights reserved.
Ударенията сложих, защото разбрах, че в различните краища на България думите се произнасят с различни ударения. За мен лично са си на място 
