Jul 28, 2013, 2:48 PM

Нощен чар

  Poetry
603 0 0

                 Нощен чар

Умореният ден се потапя

със залеза огненочервен,

като лице на срамежлива мома -

спуска се воала на мрака.

С неонова светлина

безбройните небесни тела

заемат местата си -

неми свидетели

на земните тайни

и чара в нощта.

Съживява се духа

от ромона на близко поточе,

песента на щурци,

звън на китара,

въздишки на млади сърца,

шумоленето на листа -

сякаш във вярност се вричат.

Надвисналите върби

над огледалния блясък

на забързалите води

своите целувки чакат.

Вълшебен е нощния свят -

обгърнати в скута му

не  усещаме кога просветля

и отново е ред на деня.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...