Нощен лов
НОЩЕН ЛОВ
Огромна алена луна над мене
дими зад облака и мътно свети,
като отверстие окървавено
на слепоочието на небето.
Дали от заблуден куршум, изстрелян
високо някъде към свода вечен,
гореща кръв по облаците бели
от вената на залеза изтече;
или кърви луната като рана –
не кехлибар и не сребро и злато,
а пукнат нар сред кървавата пяна,
тъй както бе кървяла и сърната,
улучена от тежкото олово,
пробягало по лъскавото дуло –
безмилостно, жестоко и сурово,
за да остави малка кръгла нула,
там, дето бе пулсирало сърцето
и бе играл животът – млад и тръпен;
една последна нула там, където
бе спрял куршумът, в топла кръв окъпан.
До преди миг бях пещерен и в кожи,
бях древен, стисках копието криво
и кремъчното острие на ножа
лъщеше от инстинкта да убивам.
След изстрела съм не по-малко древен,
но – алена – луната от небето
блести над мен – око на идол гневен,
и кърваво и безпощадно свети.
И знам,
луната ще ми отмъщава
за сляпото олово в тъмнината
и ще напомня, за да не забравя,
че всяка смърт се плаща.
А цената
е непосилна.
И насън ще стена
и всяко пълнолуние ще бродя
под сляпото око окървавено
с червената луна на небосвода.
© Валентин Чернев All rights reserved.
