Нощен мъж
НОЩЕН МЪЖ
Циганското лято си офейка.
Сякаш че потъна вдън гори.
Мракът просна дрипава жалейка.
И Луната в облака се скри.
Нямаше кой бира да почерпи.
Уж, човекът за човек е брат?
Минувачи – черни като шерпи,
вкъщи се прибираха да спят.
Уличните псета ме залаха.
Въздухът нацепи се от студ.
Този свят – от дом и топла стряха –
се превърна в кучешки приют.
Жалостиво лампите трептулкат.
И неонът капе – леден душ.
Озапти последната патрулка
някакъв клошарски ардауш.
Утре блага вест ще ви изпратя.
В топли рими ще ви я чета.
Искам да офейкам, мили братя! –
и да се наспя до пролетта.
29 декемврий 2024 г.
гр. Варна, 12, 05 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
