Нощен разговор с любовта
Добър вечер, гостенко любов!
Как си? Май ме позабрави?
Не минаваш вече покрай мен.
Нали не мислиш, че съм стар?
Сърцето ми непрекъснато жадува
да попадне в сладкия ти плен.
Зная, че твърде много си заета
да влизаш на младите в сърцата,
тихо шепнеш в ухото на поета,
да те възпее с одата на красотата.
И все пак - и в моята душа бръкни,
да видиш, че не всичко е изтляло.
Ще се обзаложа с теб, че тя е млада.
Не гледай опаковката на мойто тяло!
Какво ли ти дърдоря? Прости ми!
Та ти го знаеш това не по-зле от мен!
Решиш ли - можеш да направиш
да полетя за миг в простора окрилен.
Ти тръгваш... Вероятно имаш среща?
Разбира се, върви. Оставам тъжен. Сам...
Погали ме за сбогом с длан гореща.
Не ме забравяй! Ще умра без тебе! Знам.
© Валентин Кабакчиев All rights reserved.
