На моята гара "Очакване" днес спираш,
забързан, объркан и немощен влак.
Коловозите даже дори не подбираш,
ти релсите драскаш и тръгваш, и пак...
... разпръскваш след себе си локви проклятия
и носиш на гарата тиха див смут.
Не й трябват на нея отминали щастия,
а мъничко радостен лик за из път.
На моята гара "Очакване" днес спираш,
не виждаш ли, чакам аз друг нощен влак.
Калта от пътя си в локва друга измивай.
Разбит ли потегляш без пътници, как?