В прозореца на гърбавите делници
почука тихо, ала влезе с взлом.
Сбогуваха се вятърните мелници
със своя весел рицар Дон Кихот.
Смехът подгони с трели тишината.
Нощта засвети във коктейл от рими.
Засвириха звездите във стакато.
Луната се наметна със коприна.
Смълчаните дървета бдят в гората.
Щурците "Страдивари" галят скрито.
Заспа безмълвно галещия вятър
до любовта - гореща, нощна скитница...