Jun 19, 2006, 9:04 PM

Нощна скитница

  Poetry
950 0 11

В прозореца на гърбавите делници
почука тихо, ала влезе с взлом.
Сбогуваха се вятърните мелници
със своя весел рицар Дон Кихот.

Смехът подгони с трели тишината.
Нощта засвети във коктейл от рими.
Засвириха звездите във стакато.
Луната се наметна със коприна.

Смълчаните дървета бдят в гората.
Щурците "Страдивари" галят скрито.
Заспа безмълвно галещия вятър
до любовта - гореща, нощна скитница...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

  • в гореща нощ - горещи думи
  • Много красота е събрана тук.
  • Прекрасен стих Хипо!
    Поздрави!
    И бъди щастлив и по-малко проблеми ти желая, не го заслужаваш Рицарю
  • Аз да му кажа, Светославе, че нещо много неподготвен се изказва
    Благодаря!
  • Благодаря на всички!
    А сега ще отделя малко от времето си на г-н. Бостанджиев.
    Поезията е чувство и най вече въображение. Тя е чужда на конкретиката, която явно Ви е обсебила господине.
    Къде в този стих Вие виждате героя от така нехаресваната от Вас книга?
    "Сбогуваха се вятърните мелници
    със своя весел рицар Дон Кихот."
    Би трябвало тук, защото в нито един ред от останалата част на стихотворението няма и помен от "донкихотовщина", там има любов
    Трябва ли да напиша в скоби, че това е метафоричен израз, с който автора иска да покаже, че мечтите му вече стават реалност?
    Какво е метафора?
    Стилен израз, при който качества на едно нещо се приписват на друго и обратно въз основа на сходства, сравнения, аналогия и др.
    (METAPHOR) Косвенная передача сведений с помощью сюжетно организованного рассказа или оборота речи, подразумевающего сравнение. В НЛП под метафорами понимаются аналогии, иносказания и аллегории.
    Оставям те да поразмислиш

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...