В пожар от безброй слънчеви лъчи се стапя Луната От очите й се отронва кристална роса Още една нощ танцува сама в двореца на Тъгата Обвивайки света с гарвановата коса А ние с теб, двама влюбени, нехайни за нея лежахме Нощни пеперуди изгарящи в своята страст С любовен копнеж пръсти, души и телата си сляхме Давайки на сладко-дивата си лудост власт В очите ти намирах изгубено нявга парченце от Рая и с трепетно блаженство в него горях Изпепелен, възроден, смирен аз плувах към Края на хилядите нощи, когато от самота не спях
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.