Нощ
Нощ е, поглеждам пред себе си
и очите ми виждат тъмнина,
ухае така приятно на разцъфнали цветя,
усещам топлия ветрец
който разпилява дългите ми коси.
Там, в далечината, се чуват гласчетата
на щурчетата
как пеят в тъмнината.
Поглеждам към огромното и тъмно небе,
обсипано толкоз много звезди,
протягам ръце към тях, уви,
далечни са те за мен.
Далечен си и ти за мен,
а така ми си искаше да почуствам
любовта ти в ръцете си.
За миг звездите изчезнаха
и небето стана черно,
от далечината падаха капки дъжд в ръцете ми.
Сякаш небето плачеше за мен.
© Зоя Таушанска All rights reserved.
