Нощ е, поглеждам пред себе си

и очите ми виждат тъмнина, 

ухае така приятно на разцъфнали цветя,

усещам топлия ветрец

който разпилява дългите ми коси.

Там, в далечината, се чуват гласчетата

на щурчетата

как пеят в тъмнината.

Поглеждам към огромното и тъмно небе,

обсипано толкоз много звезди,

протягам ръце към тях, уви,

далечни са те за мен.

Далечен си и ти за мен,

а така ми си искаше да почуствам

любовта ти в ръцете си.

За миг звездите изчезнаха

и небето стана черно,

от далечината падаха капки дъжд в ръцете ми.

Сякаш небето плачеше за мен.