Нощта ме опари
Както бях в лодката
Свил краката си
Пиещ от болката си
Океан
Далеч са бреговете
На религията
Боговете
Са се подписали
Под желанието си да ме убият
Но преди това
Ще бъда кръстен
В свещените води на Йордан
И ще съхна
Под жегата на вулкани
Октомври изми косата си
И сешоари го изгориха
Железата му ръждясаха
26.10.2006
© Десислав Илиев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
