Нощта ме опари
Както бях в лодката
Свил краката си
Пиещ от болката си
Океан
Далеч са бреговете
На религията
Боговете
Са се подписали
Под желанието си да ме убият
Но преди това
Ще бъда кръстен
В свещените води на Йордан
И ще съхна
Под жегата на вулкани
Октомври изми косата си
И сешоари го изгориха
Железата му ръждясаха
26.10.2006
© Десислав Илиев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
