Нощта на птиците
Асфалтно-сива алея,
призрачни сенки вървят.
Повея тих им нашепва:
''смъртни сте''.
Мълчаливи се губят,
търсейки себе си в лунна пътека,
намират утеха.
Лешояди кълват мършави души,
стръвно се спускат
крадейки миризлива, разлагаща се плът -
останки от човешко подобие.
Отлитат недоволни, връщат се
и пак гладно се спускат
за още вонящи човешки останки!
Вкусват смъртта и сито щастливи,
връщат се пак ненаситни и алчни,
за още храна!
Викат ме, бягам
не ме е страх!
Крещят името ми - не чувам!
Тръгват подире ми - настигат ме,
бавно...
Потъвам в лепкава студена тиня.
Поглъща ме, изчезвам, няма ме.
Аз съм в него... и той е в мен - в мрака.
Н. В. - Октопода.
Нощни пеперуди,
рисуват грозни воали
в душите на мечтатели тъжни.
Вопъл, крясък и зов
се удрят в стена от теменужено-сини
пясъчни замъци.
Разруха, гняв - без свян
ме удрят... после болка.
Без вяра ставам, изправям се и тръгвам пак.
С възторг се отдавам,
дори ми харесва
връзвам въже и камък
пред Храма на вечно обречените.
© ДАНИЕЛА Грензовска All rights reserved.
