Нощта на раздялата
По "До първи петли" от argonyk
Нощта се разстила над мене
и мракът на рамо лежи.
Мъглата на прага ми стене
и злобна край къщи кръжи.
Въпроси висят в тишината
и думи в устата горчат.
Мълчи и потайно стената,
край нея тополи стърчат.
И аз във опушена стая
разпъвам ума си на кръст
и мисля сега за оная,
която отритна ме с пръст.
Нощта ми в перо се побира
и пиша нерадостен стих.
И болка душата раздира -
осъмвам безсънен и тих.
А утро без жалост нахлува
със своите остри лъчи.
И мъртво сърцето ми плува
във тъжни, неспали очи.
© Никола Апостолов All rights reserved.
