Нощта на вятъра
Заваля снегът, а вън е непрогледен мрак...
дори луната се е скрила, не наднича.
Вятърът навява, раздава го айляк,
серенада свири, на влюбен ми прилича.
Прегръща всичко... дърветата от смях прегъват се, върхарите превиват,
красиви са с посипан сняг по тях,
размахват клони, сякаш дирижират.
А птиците, замлъкнали от страх,
скрити под корнизите надничат.
Нощта развява белия си шал
и с вятъра по улиците тичат.
Снегъв вали, килим постила в бяло,
важен вятърът, в поклон стои.
Нощта танцува, леко пребледняла,
до своя реверанс минутите брои.
И ето съмва, разпуква се зората,
птиците размахали криле
нощта изпращат, тя вдигна си воала...
влюбен вятърът... в ръцете си я взе.
19.01.2022г.
© Теодора Атанасова All rights reserved.
