Нощта обгръща ме със кадифе
и звездния пулсиращ кош,
очите ти, със цвят кафе,
прорязват ме като със нож!
Светкавици проблясват в мен
и пламък лумва в моите ръце,
потръпвам във прегръдката смутен,
жарава жежка е моето сърце!
И Любовта със огнени коне
ме води в светове различни
и литвам с мощните криле
на щастието Безгранично!
© Ангел Филипов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
