Нощта се задъхва почти
Небето притиска морно тяло
в луната, от страст наедряла.
Оглупяла, въздиша нощта,
измамата му не осъзнала.
Флирт се усеща в безкрая,
раждат се нови звезди
и животът отново ухае
на любов, съблазън, лъжи.
По-разгулни от вчера са те,
с маски лицата покриват
и разделят живота на две,
на всеки ден и в неделя.
Открадват и малкото свян
останал в душите човешки
и трупат като арсенал
грешки подир грешки.
Животът се срива, тече
и връщане назад няма,
остават зениците две,
да помнят тази поквара.
Нощта се задъхва почти,
толкова страст не видяла,
на бунището – празни мечти,
не сбъднати са останали!
© Миночка Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, Петър!
-
Самата истина
'' и животът отново ухае
на любов, съблазън, лъжи ''....
великолепно,Миночка -
Младен, много хубав коментар, стопли ми душата, благодаря и за поставянето на стиха в любими. Лека и приятна вечер!,
-
Безпощадно точен и силно въздействащ стих!
"Животът се срива, тече
и връщане назад няма,
остават зениците две,
да помнят тази поквара."
Аплаузи, Миночка! -
Теодора, благодаря ти, че постави стиха в любими!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
