Нощта се задъхва почти
Небето притиска морно тяло
в луната, от страст наедряла.
Оглупяла, въздиша нощта,
измамата му не осъзнала.
Флирт се усеща в безкрая,
раждат се нови звезди
и животът отново ухае
на любов, съблазън, лъжи.
По-разгулни от вчера са те,
с маски лицата покриват
и разделят живота на две,
на всеки ден и в неделя.
Открадват и малкото свян
останал в душите човешки
и трупат като арсенал
грешки подир грешки.
Животът се срива, тече
и връщане назад няма,
остават зениците две,
да помнят тази поквара.
Нощта се задъхва почти,
толкова страст не видяла,
на бунището – празни мечти,
не сбъднати са останали!
© Миночка Митева All rights reserved.
