Jun 21, 2008, 1:27 AM

Нощта, в която...

  Poetry » Love
900 0 14
Нощта, в която
събличам те бавно
и нежно разтварям с ръце
косите, свенливо прикрили гърдите
и твоето нежно лице.

Нощта, в която
до теб се докосвам
и карам дъха да замре,
и само с поглед разбирам, че искаш
времето мигом да спре.

Нощта, в която
едно сме и бавно,
изгаряме в клада от страст,
забравили всичко и в плен на екстаза
светът е различен за нас

Нощта, в която
шептейки "обичам те",
ще се сгушиш до новия ден,
във който ще събудя с целувка момичето,
което ще бъде завинаги с мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иво All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...