Нощта, в която плаках

Poetry » Love

1.2K 0 4

(На Ангел)

Сърцето стене с бурята навън,
не ще те видя пак на моята врата.
Дали ще дойде пролетният звън
или завинаги ще ме оставиш в пустота?

Сърцето стене, а буря е в душата,
светът загуби своята окраска.
Студена зима век ще ме обхване,
ако за сетен път не срещна твойта ласка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Нещо малко и аматьорско, но от сърце. Моля за градивна критика.

Comments

Сара-Хъстлър (Калина Хаджиниколова)

Благодаря Ви за милите думи, Мария!

2018-10-28T08:49:00+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Даваш добра поетична заявка, но, разбира се, има и какво да развиваш по отношение на рима и ритъм. Аз пиша 50 години и още имам какво да науча, така че дерзай!

2018-10-28T08:43:25+02:00
Сара-Хъстлър (Калина Хаджиниколова)

Благодаря Ви, Маргарита, за подкрепата!

2018-10-25T11:27:37+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Пиши!

2018-10-18T12:05:04+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0