Нощта, в която заваляха маргаритки
В онази нощ валяха маргаритки...
В онази нощ небето се съблече,
разплете лунните сребристи плитки
и по вълнистите коси се свлече,
примамено от шията ù бяла -
изгуби се в магичното ухание,
гръдта потърси с устни, премаляло,
и дълго пи горещите стенания.
Чудати кръгове описа с пръсти
по хълмчетата ù – коприна мека,
и бавно, но уверено затърси
най-скришните към храма ù пътеки.
Извивка по извивка запечата
в бездънния си ненаситен поглед;
докрай покорна, тръпнеща луната
в предела на страстта си се разтвори
... и заваляха на земята маргаритки.
© Таня Донова All rights reserved.
